На 1 юли 2010 г. светът се събуди с новината за брака на исландската министър- председателка с нейната дългогодишна партньорка. Дни по рано станахме свидетели на едно друго не по- малко ключово събитие, а именно официалното разрешаване на гей браковете в Аржентина. Тези случаи крият в себе си една специална символика. Те доказват, че връзката политика и сексуалност е реален и ескалиращ феномен на нашето съвремие, защото обектите на анализ тук са високопоставена политическа фигура и една голяма национална, силно религиозна държава. От друга гледна точка, се очертава един специфичен проблем в медийното и изобщо в публичното пространство. Когато се дискутират проблемите за хомосексуалността се забелязва едно тенденциозно говорене и използване на понятиен апарат, който позволява на различните страни в дискусиите не само да не излагат убедително и обосновано аргументите си, но понякога доводите на дебатиращите страните граничат с антихуманност и омраза. Целта на тази статия не е да проследи езикът на медиите по отношение за гореспоменатата тема, а да се опита да представи една концепция въплътена и елегантно формулирана в термина „сексуално гражданство”. Този термин е въведен за пръв път през 1993г. от английския социолог Дейвид Йивънс (Evans, 1993). Сексуалното гражданство свързва от една страна това, което се приема за частно и неприкосновено и от друга всички публични аспекти на сексуалността, акцентирайки върху свободата и начините за свободно сексуално изразяване и действия. Ето защо публичното и академичното говорене вече си имат своя единица и понятие, което ги предпазва от разхвърлено и хаотично формулиране и анализиране. Сексуалното гражданство включва в себе си всички теми касаещи проблемите на сексуалността, разглеждана като публично и социално- политическо явление. Публичнито говорене в почечето случай пренебрегва гражданството и диалозите се водят от всевъзможни изходни точки като морал, религия, медицина и др. Дискусиите сякаш разглеждат проблемите на хомосексуалните извън статуса им на равностойни индивиди, извън обхвата на гражданството, което от своя страна е конституирано от официалната власт и гарантира политическо равенство и „личните представи на индивида за добър живот” (Фотев, 2001: 293). Сексуалното гржданството е основната „легална” и хуманна изходна перспектива за анализ на този феномен в рамките на социума. С този термин Йивънс иска недвусмислено да каже, че сексуалността, не може да бъде пренебрегвана повече от политическите дела- хомосексуалните гражданите не са асексуални субекти. В тази връзка основните задачи на настоящата статия са следните:
• да проследи историческото и концептуално развитие на термина „сексуално гражданство”.
• да разгледа този термин през призмата на гражданството, равенството и легитимността като основни политически категории
• да очертае връзките на сексуалното гражданство с медиите и икономиката.
• да обоснове нуждата от концепцията за сексуално гражданство и да изведе основни понятийни индикатори, които да служат като ориентир в публичното дискутиране и академичните анализи на този проблем.
Историческото и концептуално развитие на термина сексуално гражданство.
След като терминът е въведен през 1993г. се появяват множество публикации по темата за сексуалното гражданство. Един от пионерите в теоретизирането на термина е Даян Ричардсън, която публикува няколко задълбочени анализа посветени на тази тема. В най общ план сексуалното гражданство се разглежда в два аспекта: хронологичен, които включва историческото развитие на термина и пространствено- концептуален, поставящ си за задача, да определи пределите и да обособи предметните области, които включва терминът на Йивънс. На Даян Ричардсън дължим един задълбочен хронологичен анализ, който илюстрира как концепцията и приоритетите засягащи термина сексуално гражданство се променят от 1960 г. до днес. (Richardson, 2000) Тя разделя своя анализ в три основни периода и разглежда промените през призмата на сексуалните права. За изложението нека представим трите периода схематично:
• Първи (1960- 1980) „право на практикуване на сексуалността”- правото на сексуална практика между хомосексуални, сексулано удоволствие и грижа и защита на тялото (информираност и превенция). Това е периодът, който се характеризира със силното влияние на сексуалната революция и борбите за признаване на хомосексуланите. Този период показва началото на тези борби и водещ мотив е практиката т.е. публичното признаване на „другите”.
• Втори етап (1980-1995) „право на сексуална идентичност”- право на сексуално самоопределяне, самоизразяване и самореализиране. От борба за публично изразяване характерна за първият период, вторият период обхваща времената, в които хомосексуалните се борят не само за признаване но и публично и законово призната идентичност независимо то тяхната сексуалност.
• Трети етап (след 1995) „право на сексуални взаимоотношения” право на свободен избор на сексуален партньор, еднополови бракове и възраст за сексуално съзряване.
Анализът на Ричардсън показва една еволюционна картина на разглежданото понятие в светлината на сексуалните права. Към този анализ и по точно към идеята за еднополови бракове можем да добавим и темата за фиктивното съжителството, която се оказва ключов елемент в процеса на утвърждаване на правото на еднополови бракове (Arthur, 2004).
Втората основна концепция дължим на Хекма Герт. Тя се базира на основните пластове, които включва сексуалното гражданство, и създава рамката за пространствен анализ на този феномен. Според нея основните единици касаещи проблематиката на сексуалното гражданство са : свободното сексуално изразяване, социално включване на сексуални малцинства, законната възраст за съзряване и публично- частното пространство (Gert, 2004: 143). Разбира се двете представени концепции заслужават своето задълбочено внимание, но за целта на този анализ само ще ги отбележим. Ричардсън проследява как исторически акцентът от практикуване и идентичност за отрицателно време преминава към борбата за еднополов брак. Това е теза, която споделя и Плумър, когато през 1995 година въвежда концепцията за „гражданската интимност”, в която посочва, че един от компонентите за формиране на модерната публична сфера ще бъдат социалните движения, в това число и гей движенията (Plummer, 1995: 67). От изложението виждаме че за период около 50 години възникването и развитието на борбите за равни сексуални претърпяват силно развитие. Целият този процес е исторически обусловен и е в съзвучие на тезата на Маршал, че за разлика от XIX в. , който се характеризира с политическо гражданство, основният акцент през XXв. пада върху социалното измерение на гражданствеността (Robson; Kessler, ). Представените концепции разглеждат проблема за сексуалното гражданство в завършен, цялостен вид, за разлика от изследванията преди въвеждането на този термин, когато отделните елементи включени в него се разглеждат поотделно, несвързано и в много случаи в обсега на различни дисциплини. В съвременният комплексен анализ повечето автори се обединяват около идеята, че терминът не означава само безусловно право „на”, а включва в себе си всички задължения произтичащи от самото гражданство в изначалния политически смисъл на думата. Това, което не се засяга в концепциите изложени по горе са гаранциите, които определен закон създава за да поддържат и гарантират „извоюваните” права в контекста на сексуалното гражданство. Анализираният термин, продукт на най- новата социлна и политическа история е сравнително нов и изисква своето внимание от страна на академичните изследователи, медиите и обществеността като цяло.
Сексуалното гражданство в светлината на политическото равенство
Терминът сексуално гражданство възнква като противопоставяне на налаганата и наслоена хетерoнормативна рамка или т.нар. „задължителна хетеросексуалност” (Rich, 1980: 26). Това е логически възникнал термин в унисон на борбите на ЛГБТ движенията, с който науката работи систематизирано, анализирайки проблемите на „различната” сексуалност. Така наречената „различна” сексуалност е обусловена и от налаганото „символно насилие и господство” (Бурдийо, 2002: 142), при което мъжките и женските полови органи легитимират практики, които Бътлър нарича „хетеросексуална матрица”( Richardson 2000: 7). По този въпрос Йивънс казва „Историята на сексуалното гражданство е история на фундаментални формални хетеросексистки патриархални принципи” (Evans, 1993 :12). По отношение на работещите днес политики в областта на сексуалното гражданство много автори споделят безпокойство за тяхната ефективност. В тези общества се различават „добри” хомосексуални ( тези, които не претендират да имат собствени деца) и „лоши” такива, разрушаващи хетеронорматвният модел за семейство (Bell&Binnie, 2000: 142). Джефри Уикс отива още по далеч в своите анализи и определя днешния модел за семейство като силно идеализиран- „ млади, бели, женени, хетеросексуални, работоспособни семейства със съпруг изкарващ прехраната и независима съпруга”. Според автора моделът на семейството трябва да бъде въпрос на избор и модерните държавите имат роля в този процес (Weeks, 1998: 43). Гей движенията и борбите за сексуално равенство са обект на многобройни критики и нападки. Ето защо анализът на тази тема трябва да минава през плоскостта на равенството като универсален, безпристрастен и следващ модерната политическа логика принцип.
Това, което прави впечатление в анализите на повечето автори работещи по проблемите на сексуалното гражданство е отсъствието на „тежката” обосновка на термина през социологическите теории за политическото равенство и легитимността. Разглежданият проблем заслужава своето внимание именно през тези категории по две основни причини. Първо, защото това е модерен социален феномен, които се критикува остро и има нужда от логична аргументация и второ защото социологията постига своята рефлексивност само благодарение на историзмът (Фотев, 1993: 16). Веднъж обоснован от историческа гледна точка и политическите категории, социологическата наука може спокойно да борави с този термин и да прави своите бъдещи изводи.
Политическото равенство е отрицание на йерархичното равенство, характерно за предмодерните общества ( Фотев, 2001: 237). То е гарант за равноправието между индивидите в модерните общества и основен конституиращ принцип на демокрацията. Както посочва още Фотев то в съшото време, обаче има и идеално- типологичен характер и не се среща в чист вид никъде. В контекста на държавата и законите гражданството е конкретната проява на политическото равенство ( Фотев, 2001: 292) Сексуалното гражданство като статус е категория, която по логиката на модерното демократично управление се изразява в свободата и възможността на един индивид да покаже своята сексуалност и да получи граждански облаги и права, каквито имат всички граждани по начало, независимо от тяхната сексуалност, раса, религия и др. Проблемът на днешните демократични, а и не само правителства е, че самата законова система е силно хетеросексуализирана. Един блестящ пример за това е документалният филм „Age of AIDS”, където става ясно, че преди колонизирането на много африкански държави хомосексуалността не е била смятана за грехопадение и наказвана. След идването на колонизаторите, този факт се променя.
Анализът на сексуалното гражданство не могат да пропуснат проблемът за легитимността. От социологическа гледна точка фактът, че днес 12 държави в света разрешават еднополовите бракове, което е легален процес, не означава, че там е постигната легитимността на тези бракове. Легитимносттасе изразява във всеобщото признаване на определне социален феномен ( Фотев, 2001: 75). Днес тези бракове стават факт не защото има постигната легитимност, а защото правителствата ги обявяват за легални. Поради тази причина някои изследователи смятат, че в много случаи, еднополовите бракове са в резултат на икономическа или друг вид политика, далеч от „чистата” идея за самите бракове. Подобен е случаят на Румъния, която според Стичин прави невиждани промени в законодателната си рамка в това отношение, в стремежа си да стане член на ЕС. На това се дължи и мнението на респондентите на Уикс, че основен проблем си остава приемането им в обществото и институциите, независимо, че правата им са гарантирани по закон ( Weeks, 1998: 38) Легитимност все пак има постигната в известна степен в Скандинавските държави. Основната причина за това е дългата „битка”, която водят движения като DNF-48, която е създадена още през 1950г. в Норвегия (Andersen, 2010: 13). Активната работа на НПО и сексуалното образование за толерантност определено имат решаваща роля в това страни като Холандия, Швеция и др. да бъдат пример за сексуална толерантност. От гледна точка на морала, отричането на сексуалното гражданство е онази сложна ситуация, в която „Едните” решават съдбата на „Другите”, само защото първите превъзхождат числено вторите. Робството в САЩ отменено през 1973г. също се е характеризирало с тази числена пропорция, но днес е безпределно ясно, че не е било легално и хуманно. Сексуалното гражданство е легалната основа на всички онези борби и движения срещу агресивно налагания с стотици години хетеро модел. Това е специфичен вид гражданство, чиято концепция заслужава една много по задълбочена обосновка и анализ, и чието развитие в свързано само и единствено с политическите дела, дотогава докато всички са равни пред закона.
Влиянието на медиите и икономиката върху сексуалното гражданство
Сексуалното гражданство не е само обобщаващ термин, то е исторически процес. В този процес на формиране на сексуални политики под наслова на равенството особено важна роля изиграват медиите и икономиката като цяло. Хомосексуалните като група, която разполага с културен капитал (Бурдийо, 2002: 146) благодарение на глобализацията и икономическото развитие обединява своите усилия ( Stychin, 2003: 18) и създава своя малка общност на интереси, в която циркулират средства и капитал. Според Стичин в рамките на ЕС на хомосексуалните не се отделя особено внимание, до момента, в който те не обособяват своя „класа” в икономическия смисъл на думата. При това положение борбата в контекста на сексуалното гражданство се конституира по нови правила. Обособяват се определени публични фигури, които финансират гей движенията и организациите и работят активно за каузата. Съвременната толерантност е отчасти продукт на икономическата активност и състоятелност на такива личности. Финансирането на кампании и медиен образ спомага за едно по толерантно отношение към „различната” сексуалност. Неофициално в публичното пространство отдавана се говори за т. нар. „гей мафии”. Така от процеса за обединяване на усилията в борбата за постигане на сексуално равенство се оформят все по силни от финансова гледна точка организации. От фактор за успешна борба преди 20 години, днес определени икономически сектори се явяват като следствие или резултат на тези борби. Капиталът преди е служил за финансиране на борбите за сексуално равенство, а днес това равенство привлича капитал. Амстердам активно гради имидж на гей столица на Европа с цел туризъм. По същата причина в някои щатове туризмът с цел еднополово бракосъчетаване се отчита като огромен приход за местната икономика. Кзано с други думи инвестицията се възвръща и днес наблюдаваме една мащабна индустрия изградена около хомосексуалността.
Докуменаталните филми “How gay sex change the world” и “Out in the silence” показват, че първитеe хомосексуални персонажи в киното се появяват през 80-те години във Великобритания. Днес 30 години по късно наблюдаваме експанзия на този феномен. Появяват се много телевизии, списания и филми, които са предназначени за хомосексуалния медиен консуматор. От появата на “Angels in America” през 90-те в САЩ, в новото хилядолетие сериалите посветени на хомосексуалността се множат. Ключови в това отношение са „Queer as Folk”; “Will and Grace”; “Noah’s Arc”;”. Освен сериали посветени на тази тема се появяват и множество телевизионни канали, най известният от които е www.heretv.com. През 2006 г. на екран се появява сериала “Brothers&Sisters”. Това е сериал, които не се определя като хомосексуален, а включва гей персонажи наравно с хетеросексуалните в рамките на едно голямо американско семейство. Това е символичен акт, който показва, че хомосексуалността, вече не се разглежда като обособена в определено пространство, а е „нормална” част от обществото. Тази медийна „нормализация” на хомосексуалността съвпада с мнението на някои автори, че именно медиите са един мощен фактор в процеса за постигане на сексуално равенство и утвърждаване на сексуалната идентичност ( Richardson, 2000; Stychin, 2003). Медийното представяне на хомосексуалността легитимира сексуалното гражданство и тенденцията ще се засилва в бъдеще, защото този дискурс създава информираност, която служи в подкрепа не само на гей движенията, а дава и доза лична увереност на хомосексуалните хора в процеса на тяхното „сексуално самоопределяне, самоизразяване и самореализиране”, ако си послужим отново с термините на Ричардсън. Медийният дискурс и икономическите процеси свързани с сексуалното гражданство са важен индикатор за състоянието на едно общество и държавна политика по отношение на сексуалната толерантност и за това са важни индикатори от всеки комплексен анализ посветен на тази тема.
Значимост на термина сексуално гражданство и индикатори за анализ
Необходимостта от анализ на понятието сексуално гражданство се налага с оглед на три важни предпоставки . Първата от тях е схващането, че гарантирането на сексуалното гражданство създава условия за намаляване броя на сексуално преносимите болести. Механизмът се изразява в това, че хомосексуалните не се притесняват да обявят своята сексуалност и да участват в програми за превенция и лечение. Това е и становището на Международната конференция посветена на борбата със СПИН проведена през 2000 г. в Салвадор, Бразилия.
Друг много важен момент е свързан с публичното медийно говорене и анализи, където в повечето случай сексуалността не се свързва с гражданството, а се разглежда като отделен, доста често девиационен факт, когато касае хомосексуалността. Сексуалното гражданство е необходим обобщаваш и аналитичен инструмент за ползотворната модерна публична дискусия.
От гледан точка на социологията концептуалното уточняване на термина се налага с оглед на това, че повечето компоненти на гражданската сексуалност се изучават като отделни и несвързани, без общ кодифициращ принцип. Модерната социологическа наука трябва да изведе универсални индикатори, а помощта на които да се прави анализ на състоянието и проблематиката на сексуалното гражданство в едно общество и държава. Обемът на тази статия не позволява тази операционализация да се направи задълбочено, но можем да представим една примерна схема от индикатори. Трябва да се уточни, че с цел да се обхванат всички страни в един анализ трябва да разделим тези индикатори на две големи групи.
I. Понятийни индикатори за официалната държавна политика- право на публично сексуално практикуване, право на съжителство, антидискриминационни политики, право на еднополови бракове, тип сексуално образование, право на свободно сексуално изразяване, сексуално гражданство и дейността на НПО, медийно представяне на сексуалното гражданство, право на сексуалност на хора в неравностойно положение, форми на социално изключване, възраст на сексуално съзряване и др.
II. Индикатори за обществените нагласи и нивото на легитимност по отношение на сексуалното гражданство- нагласа спрямо хомосексуалност, ниво на хомофобия, престъпления на хомофобска основа, изследване на публичните интернет форуми и др.
Тези индикатори разбира се могат да продължат да се операционализират. Нуждата от тях, обаче произтича от необходимостта да се прави задълбочен и паралелен анализ на сексуалното гражданство не само от гледна точка на официалната политика на дадена държава, но и да се проследи обществената нагласа и степента на легитимност.
Заключение
Докато тази статия става факт, в щата Калифорния на 5 август 2010, Върховния съд отмени решението на референдума от ноември 2009 година за отмяната на еднополовите бракове. Това е достатъчно красноречиво за полемиките , които се водят днес в света и за разминаването между легалност и легитимност на съвременните борби за сексално равенство. Независимо от постигнатите резултати тезите на авторите в този текст, а и не само показват, че XXI е белязан от процесите касаещи сексуалното гражданство. В голяма част от страните днес хомосексуалността е престъпно и наказуемо деяние. В глобален мащаб се оформя една двуполюсна система между страните на либералния „модерен” Запад приели сексуалното гражданство и консервативният Изток, смятащ брака на исландската премиерка за началото на едно „пропаднало” общество, каквото беше официалното изявление на Уганда. За ситуацията на явна дискриминация в тези страни говорят красноречиво и филми като „Jihad for Love”.
На регионално ниво интересни ще бъдат промените в близките години в политиката на ЕС, след като още през 1981 г. се признават равни права на хомосексуалните. В това отношение ще бъде показателно коя от страните от бившият Източен блок първа ще разреши еднополовите бракове. Изглежда най- голяма вероятност има това да се случи в Чехия, предвид факта, че там отдаван съществува фиктивното съжителство.
Новият дискурс около сексуалното гражданство днес е организиран под силното влияние на медиите и икономиката и процеса е безспорно реципрочен- колкото повече съпротивата срещу сексуалното равенство расте, толкова повече ресурси и действия се включват в борбата за постигане на това равенство. Тук е уместно да си припомним тезата на Фуко, че именно „репресираната” сексуалност намира свои собствени методи за изява, практики и утвърждаване.
Терминът сексуално гражданство е нов, но доста евристичен метод във времена, в които макар и понякога незабележимо борбата за сексуално равенство се води на няколко фронта с огромни ресурси и усилия. Правилната интерпретация на съдържанието на този термин, адекватната му публична употреба и детайлния академичен анализ са гарантите за един съвременен интердисциплинарен диалог в духа на един хуманен и цивилизован свят.
Библиография:
Бурдийо, П. (2002), Мъжкото господство. С. ЛИК,
Гидънс, А. (2003),Социология. София: Прозорец.
Фотев, Г. (1993), История на социологията. Т. І , София: Университетско издателство
Фотев, Г. (2001), Граници на политиката. София: ЛИК.
Arthur, M. (2004), eds.An Encyclopedia of Gay, Lesbian, Bisexual,
Transgender, and Queer Culture. Chicago. 2004.
Binnie, J. and Bell, D. (2000), The Sexual Citizen: Queer Politics and Beyond. Cambridge, England: Polity.
Evans, David T. (1993), Sexual Citizenship: The Material Construction of Sexualities. London:Routledge.
Gert, H. (2004), Sexual Citizenship. eds. An Encyclopedia of Gay, Lesbian, Bisexual,
Transgender, and Queer Culture. Chicago.
Plummer ,K. (1995), Telling sexual Stories, London, Routledge.
Rich, A. (1980), “Compulsory heterosexuality and lesbian experience.” Signs: Journalof Women in Culture and Society 5:631-60.
Richardson, Diane. (2000), Rethinking Sexuality. London: Sage.
Robson, R. and Kessler, T. (2008) McGill Law Review. Vol 53.
Stychin.F.Carl. (2003), Governing Sexuality: The Changing Politics of Citizenship And Law Reforms. Oxford: Hart Publishing.
Weeks, J. (1998), "The Sexual Citizen." Theory, Culture and Society 15.3-4 (1998): 35-52.
http://www.demokrati.uio.no/arrangementer/konferanser/2010/Andersen-SexCitizenship-2010.pdf Anderson, A. 2010
0 коментара:
Публикуване на коментар